Предупреждение! Моля, не бъдете предубедени към съдържанието на текста! Разгледайте го от неутрална гледна точка! Поставете се на мястото на автора преди да коментирате!

След 9-ти септември, дядо ми е изселен от София. Не знам и не съм се интересувал кой е заселен на негово място. Няма и да разбера. 

За щастие, или по-скоро за нещастие, живея приблизително там, където е живял дядо ми. Историята се повтаря... но този път - изселване по собствено желание.

Ето някои случки от "съвременна" София. "София", която вече не познавам и към която определено не принадлежа:

1. "Софийско" метро. Сравнително възрастен господин със жена си. Смачкан вид, провинциален диалект. Първото нещо което удря обонянието ми е миризмата на цигари. Беше от въпросния господин, ако някой има съмнения.

Няма проблем, толерантен съм към всички - щом има билет, нека се вози. В същото право е, както и всички останали пътници - без значение от цвят на кожата, език/диалект, dress code или любим изпълнител. Пък и тъкмо около такива индивиди има място в градския транспорт, дори в час пик. Полезни са! 

Господинът тръгва да слиза. Обижда всички пътници. Били неандерталци. Философ. Не драги господине от провинцията - Вие смърдите! Вие сте неандерталеца!

2. "Софийско" метро, рунд втори. Отново час пик. Възрастна, но невероятно изискано за българските стандарти облечена госпожа се качва. След нея тумба провинциалисти, подмамени от "високите" заплати в столицата. Жената беше наритана, смачкана (буквално и преносно) и унижена. Едвам удържаше сълзите си. Не от болка, а от нещо друго. Същото което изпитвам и аз.

3. "Софийска" работна среда. Винаги са ме плашили, че заплатата ми е твърде висока - на ръба сме, дейността ни да бъде прехвърлена в Индия или Китай. Всъщност няма нужда - от знайни и незнайни краища на България идва евтина работна ръка. Да, на рояци! Унижаващи себе си момчета и момичета, работещи на половин цена, натъпкани по 5-6 съквартиранта в краен квартал, но... "добре" платени столичани!


Примерите са безкрайни. 

Знам, че ще засегна някои читатели на блога - не това е целта ми. Всеки българин има право да се чувства у дома навсякъде в България.

Искам просто да знам - защо една част от българските граждани (защото "провинциалист" явно е обидно), преместили се в по-голям по площ и население български град, стават злобни, надменни и агресивни? Моля, отговорете ми!


P.S. За да няма сърдити - живял съм из провинцията. Срещнах страхотни хора, които несправедливо са принудени да оцеляват. Но така е навсякъде в България, дори и в София. 

Като във вица:

Що е град? - Гъсто населено място от селяни.
Що е село? - родното място на гражданите.

Провинцията обедня жестоко. Работа няма, анонимност няма, развлечения няма и т.н. И ето ти Вавилонско стълпотворение в столицата. Пролетарии от всички краища на родината - съединявайте се /разбирай и съешавайте се/ в София. А главният виновник за премахване на софийското жителство беше селянинът от Веселиново и наш космически президент - Желю Желев. Той досъсипа България и столицата, вдигайки бента за жителството. Туй е цялата истина по повдигнатия въпрос.

Причината е,че те винаги са притеснени- първо от обстановката в място,което не им е родно второ от това,че се налага тепърва да се доказват след като на "своето си място" са тежали достатъчно добре и трето- защото често им се налага да се връщат при близките си но превозът е нередовен или им създава много нерви и дискомфорт,а отнема и много от свободното им време. Това е моето виждане.

За жалост не сме добре уредена държава. Младите търсят анонимност. Искат да се изчукат, без никой да узнае за това. Много момичета искат да проституират, без родителите им да разберат. Мнозина искат да се нашмъркат на воля с дрога, без никой да разбере, а това е възможно само в София и в няколко други големи града.
Трагедията е пълна. За да се оправи България трябва да внасяме прабългари от Русия и да изнасяме роми. Друг начин не виждам, особено при продължаващата евакуация на млади през терминал 2.

Откак кв. Надежда има метро, се родих. Придвижването в града престана да е проблем. Избягвям час пик защото съм в пенсия, но се е налагало да изпращам и посрещам внук от училище. И НЯМАМ нито Е Д Н О таково приключение. Напротив, почти без изключение, винаги някой отстъпва място на внука, 6-7 годишен.
Най-лошото което си спомням, е млад, набит и невисок циганин, който кой знай защо седеше с бедра разтворени почти на 180 градуса, за да заеме две места. На две крачки стоеше друг циганин, също невисок, но слабичък, с телефон в ръка. Слязоха заедно, явно познати. Имам само едно обяснение - седящият трябваше да предизвика скандал, а стоящият да го заснеме. Има кой да плати такова нещо. Етническа омраза. В горния пост - омраза столица-провинция?
Дреме и чат-пат се проявява тоя СИНДРОМ. Роден съм в София и съм го изпитал, когато сам живял в Пловдивско.